Както сигурно сте научили от новните на сайта, вчера беше премиерата в "Дом на киното", София. Настроението беше чудесно, филмът успя да впечатли много хора. Най-важното е, че хората от посолството на Сирия споделиха, че музиката е била изключително автентична. Както пише в близкоизточния сайт albawaba.com:
The music sounds absolutely authentic, even though it is modern - written by a very young Georgi Strezov, sophomore in Bulgarian music conservatory. - http://www.albawaba.com/en/countries/Syria/263045
Изключително се радвам, че имах възможността да работя с талантливите музиканти, с които вчера свирихме на премиерата. Това са Бояна Желязкова, Любомир Денев-младши, Никола Петров, Теодор Недев и Дуйгу Озген. Те успяха да влязат напълно в атмосферата на онзи свят, да доловят близкоизточното и копнежа към отдавна изгубеното. Но стига толкова приказки - оставям ви да гледате снимки, а ние продължаваме работата по следващия филм!
Отдясно-наляво: Бояна Желязкова (цигулка, вокали), Любомир Денев-младши (ударни), Никола Петров (ударни), Георги Стрезов (ударни), Дуйгу Озген (китара, вокали)
Рядко ми се случва да гледам един и същи филм два пъти, особено ако периодът между гледанията е един ден :)
За мен "Шерлок Холмс" е един уникален филм - пълен с остроумни шеги, с екшън, тук-таме някоя симпатична девойка и... много купон ;) Страхотните две роли на Холмс и Уотсън са поверени на Робърт Дауни Младши (който ме впечатли с играта си в "Железния човек") и Джън Лоу ("Път към изкупление", "Моите боровинкови нощи" - голяма скука!, "Авиаторът"). Сюжетът ни отправя в една мрачна Англия през 19ти век, където срещу престъпленията се бори тандемът, чиито действия ако не друго поне ще ви усмихнат.
Образът на Шерлок Холмс е доста по-различен от представения в книгите - тук той е леко боксьор (дори бих го сравнил с Брад Пит в "Гепи"), който обожава да се подиграва на полицията и най-вече да дразни Уотсън. Отношенията между двамата са страхотни, Гай Ричи е успял да подсили персонажите и да съсредоточи вниманието на зрителя върху развитието им като личности, техните отношения, силни страни и слабости.
Филмът показва и изключителни визуални висоти - операторско майсторство, прецизна работа по CGI ефектите, красиви сцени и работа с цветове и контрасти.
А колкото до музиката... колкото и да не съм почитател на Ханс Цимер, тук той се е справил повече от блестящо. Главната тема е страхотна, появява се на точните моменти. Като цяло всъщност музиката не е толкова типична за Цимер, по-скоро някаква симбиоза между стила на Гай Ричи и самият Цимер.
Силно препоръчвам да гледате филма! ;) Аз сигурно ще го направя за трети път в скоро време.
Наскоро попаднах на една английска акапелна формация, наречена "The King's Singers". Тяхната история започва през 1968 година в Кеймбридж, където група студенти по хорово пеене създават своя ансамбъл. Историята продължава и до днес, когато - вече в различен състав - "King's Singers" обикалят концертните зали и радват публиката със своите наистина невероятни умения.
Горещо ви препоръчвам да видите следните две видеа от "YouTube" и (ако ви хареса) да си потърсите и други. Едното парче е "Down by the river to pray" - фолклорна госпъл мелодия, а другото се нарича "Masterpiece" - едно иронично намигване към историята на западната музика.
Тъй като сайтът е съвсем нов, моля използвайте тази страница за да споделяте своите коментари; тъй като количеството информация на старата версия беше неимоверно много, доста трудно бе да изгладим всички дребни бъгчета - така че ако видите нещо нередно, моля не се свенете да го обявите в коментарите тук.
Напоследък ме е обхванало предваканционното настроение - макар и да се налага да работя ежедневно, радвам се че има разни неща, които ме карат да отмарям от време на време. Днес реших да помързелувам няколко часа и да се посветя на слушане на музика - чух някои доста интересни неща, които ще споделя скоро.
Едно от тях обаче няма да го пропусна в никакъв случай - явлението Лара Фабиан, една от любимите ми певици от доста време. За пръв път попаднах на нея когато слушах музиката към филма Final Fantasy, дело на композитора Elliot Goldenthal. С това парче, "The Dream Within", тя направо ме остави speechless и още оттогава се разтърсих за да намеря повече информация за нея.
Родена в Белгия през 1970 година. Най-интересното за нея е, че пее на френски, английски, италиански и испански - езици, на които също така говори абсолютно гладко. Диапазонът на гласа и е почти три октави - нещо, което тя смело и дръзко показва в песните си. В нейния глас има изключителен контраст - в един момент пее така, че може да те разплаче, в друг изведнъж изкарва плътен и мощен глас, с който изказва ярко противоречие. Повечето live концерти, които съм и гледал, са зашеметяващи; тя много добре знае какво и къде да направи, за да подсили ефекта на песента или на текста.
Самата тя казва за гласа си, че е съвкупност от класически вокални техники, заедно със силно влияние от творци като Барбра Страйсънд и Фреди Меркюри (респ. Queen). Но мисля, че за такива случаи думите са излишни. Ето вижте едно нейно изпълнение - на световните музикални награди, 2001 година.
Всички проекти
Образът на Шерлок Холмс е доста по-различен от представения в книгите - тук той е леко боксьор (дори бих го сравнил с Брад Пит в "Гепи"), който обожава да се подиграва на полицията и най-вече да дразни Уотсън. Отношенията между двамата са страхотни, Гай Ричи е успял да подсили персонажите и да съсредоточи вниманието на зрителя върху развитието им като личности, техните отношения, силни страни и слабости.